Дупничанинът Матей Попниколов, студент на годината в МУ-София: Хората в малките градове имат нужда от млади лекари и адекватни здравни грижи 

 
Матей Попниколов от Дупница е отличен за студент на годината на медицинския факултет на МУ-София. Той е последен курс медицина, предстои му дипломиране и вече е избрал своята специалност. Разговаряме с него за очакванията му към професията, за проблемите и предизвикателствата пред младите ни лекари. 

Матей, какво е за Вас отличието студент на годината на МФ на МУ-София? 

За мен това е една мечта и съм изключително щастлив, че имам честта да я получа. Това отличие е съвкупност от оценките от изпитите, както и от активното участие в извънучебните дейности като студентския съвет, различни конгреси като Mеждународния конгрес по медицински науки за студенти и млади лекари ICMS и други активности. При последното издание на ICMS аз и още двама колеги – Мустафа Бързев и Александър Илиев, с помощта на проф. Бойчо Ланджов и д-р Георги Георгиев представихме статия, свързана с липсата на мускула palmaris longus в човешкото тяло, която впоследствие бе публикувана в Acta morphologica et anthropologicа. В този смисъл отличието ми е стимул, че тези активности са оценени. 

Как медицината стана Ваш път? 

Истината е, че баща ми работеше цял живот в болницата в Дупница и като цяло искам да продължа неговото дело, това, което той е правил досега. Той беше хирург – аз не успях да се престраша да специализирам хирургия, но смятам, че по един или друг начин, ще продължа неговия път, това, което той е правил десетилетия – да помага на хората. Изборът ми за професия обаче не беше обременен от родителите ми, не съм усещал никога натиск да уча медицина или в по-ранните ми години да наблягам на биологията и химията. Това решение дойде естествено. Може би честите разговори вкъщи по медицинските теми, многото литература в тази насока събудиха интереса към медицината в мен. 

Какво следва от тук-нататък – спрял ли сте се вече на специалност? 

Да, след доста безсънни нощи в мислене на това към какво да се насоча, вече съм направил своя избор и той е кардиологията. Може би изборът ми надделя от факта, че по време на пандемията от COVID доброволствах в клиниката по кардиология в МБАЛ „Иван Рилски“ в родния ми град Дупница. Мисля, че решението за специалност е комплексно и зависи и от това с какви колеги ще общуваш по време на следването и как това ще ти повлияе. Така се случи и с мен – почуствах, че това ще е моята специалност. 

Готов ли сте да работите в родния си град или ще се насочите към друго място? 

По-скоро мисля да остана в Дупница, защото съм на мнение и че по-малките населени места заслужават да имат лекари и то млади лекари, които да могат да накарат по един или друг начин тези райони да се развиват не само от гледна точка на медицината, но като цяло. Тези малки места, тези кътчета на страната ни го заслужават. Малките градчета и болниците в тях, но най-вече населението там, заслужава да имат добри лекари и адекватни здравни грижи. 

Кои са основните предизвикателства пред младите лекари в България? 

Основните предизвикателства започват още с кандидатстването и многото четене и подготовка, които се изискват. След това се появяват и много други. Според мен обаче интересът и проблемите вървят „ръка за ръка“. След завършване се появяват трудностите с местата за специализация и съответно броят на желаещите за тях. Това също бе една и причините да се насоча към кардиологията, защото в известен период се бях насочил към дерматологията и офталмологията, но местата спрямо желаещите бяха малко. Съществуват и други пречки за младите лекари в цялостния път на реализация и това обяснява големия брой на колеги, които избират да се насочат към чужбина. Някои са притеснени от неадекватното заплащане, други от отношението към тях. Все пак си мисля, че който иска, може да намери начин да практикува и да се развива успешно тук, независимо от обстоятелствата. Бих искал да кажа това на всики колеги, които завършват или са на прага на завършването си – ако имат желание, винаги се намира начин, така че да удовлетворят мечтите си в България. 

Наскоро, по време на VI-ия Национален конгрес на БЛС бе изнесена интересна презентация за новите очаквания на младите лекари с изводи, че те са по-малко склонни на големи жертви в професията и изискват по-голямо оценяване на труда им. Споделяте ли тази теза? 

Споделям това мнение, но донякъде. Съгласен съм, че младите лекари ценят все повече труда си. Но в същото време, те продължават да имат много пречки пред себе си, много повече отколкото например аз си представях. Това, което ми прави също впечатление, е промененото очакване от пациентите към лекарите. Все повече пациенти търсят млади, ангажирани лекари, които наистина са заинтересовани и които дават всичко от себе си за самата професия, с което не искам в никакъв случай да кажа, че по-възрастните лекари не го правят. 

Напоследък отново се говори за задължително въвеждане за продължаващо медицинско обучение за лекарите и БЛС настоява за това. Какво е Вашето мнение? 

Моето мнение е подобно – трябва да има задължително обучение и след завършване. Едно от нещата, които ми правят впечатление е, че има все повече лекари, които са тясно специализирани и това изисква много по-голям обем от знания и интервенции за по-малък обем състояния. Това е много голям напредък в медицината и налага непрекъснато надграждане на знанията. 

Къде се виждате след години – в България или в чужбина? 

Може би това е най-лесният въпрос, който ми зададохте. Още от първите ми дни като студент, впоследствие като стажант лекар и сега като завършващ лекар, съм знаел и съм бил сигурен, че ще остана в България. 

Полина Тодорова

medical news